Намереното щастие

HappinessВървял човек и намерил щастие.
– Ти чие си? – попитал.
– Загубено съм – тъжно отвърнало щастието.
– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
– Защо така? – попитал човекът щастието.
– Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Зората

ЗораКогато Брахма създал света, той се зарадвал на величието, което се открило пред него. Затова изпратил първата си дъщеря, най-хубавата – Зората, да види света. Като влязла в света, тя така светнала и озарила всичко наоколо, че сам Брахма се влюбил в нея. За да я вижда, той излизал сутрин рано да посреща Зората. Това произвело потресаващо впечатление на всички богове. Те се усъмнили в Брахма. Той се огорчил от недоверието към него и започнал да плаче. Толкова много плакал, че от сълзите му се явила водата, а от нея – сегашния човек.

Съмнението е язва, която разяжда всички народи, всички общества – научни и религиозни. Тя разяжда всички домове, отношенията между братя и сестри, между приятели и възлюбени.

 

http://petardanov.com/index.php/topic/15786-%D0%B7%D0%BE%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%BC%D0%B0/

Приятели

paradise_beach_man_dogПо дълъг и уморителен път вървял човек с куче. Двамата били напълно изтощени. Изведнъж видели пред себе си оазис: прекрасни порти, зад оградата – музика, цветя, ромолене на ручеи.

– Какво е това?-попитал пътешественикът пазача на портата.

– Това е раят. Ти вече си мъртъв, можеш да влезеш и да си починеш истински….

– Има ли вода?

– Колкото искаш – чисти фонтани, прохладни басейни.

– А ще ми дадат ли храна?

– Колкото поискаш.

– А кучето?

– Съжалявам, с кучета не може! То трябва да остане тук.

Пътешественикът продължил нататък. Скоро стигнал до една ферма. На портата също имало пазач.

– Може ли да пием вода тук?-попитал човекът с кучето пазача.

– Да, на двора има кладенец.

– А кучето ми?

– До кладенеца има поилка.

– А дали ще ви се намери малко храна?

– Да, ще те нахраним.

– А за кучето?

– Ще се намери кокалче.

– Какво е това място?

– Това е раят.

– Но пазачът на оазиса, покрай който минах преди да стигна тук, ми каза, че раят е там.

– Лъже! Там е адът.

– Но как търпите това?

– Те са ни много полезни, защото до рая достигат само тези, които не изоставят приятелите си.

Мардук

Мардук 1Мардук е акадски и вавилонски бог, върховен бог и цар на богове и смъртни във Вавилония, бог-създател. Мардук е божество на есенното слънце, на заклинанията и предсказанията. Първите писмени сведения за Мардук са от средата на третото хилядолетие преди Христа. От 22 век пр. Хр. се споменава като покровител на Вавилон. По време на Първата Вавилонска династия (19-16 в. пр. Хр) е обявен за централно божество във вавилонския пантеон. Според други източници това става през 12 век пр. Хр.

Главните култови места на Мардук са храмовете Есагила и Етеменаки във Вавилон. Жреците на Мардук са значителна сила в политическия живот на Вавилон. Те се опитали да създадат монотеистично учение, според което съществува само бог Мардук, а останалите богове са негови проявления. Култът към Мардук се разпространява и в Асирия, където в някои случаи се идентифицира с върховния асирийски бог Ашур.

Роднински връзки:

* Баща: Еа (шумерския Енки), бог на мъдростта и магията;

* Брат: Шамаш (в Шумер: Уту), бог на слънцето, покровител на справедливостта и гадателството, определян като брат на Мардук в някои извори;

* Сестра: Ищар (Инана), богиня на любовта и битките, определяна като сестра на Мардук в някои извори;

* Съпруга: Сарпаниту (Царпаниту);

* Деца:  Набу, бог на изкуството и писането.

В мита за „Енума Елиш” се разказва за жестока битка, която Мардук, единствения престрашилМардук 2 се от боговете, водел с богинята на соления океан Тиамат – хаоса. След като надделял, Мардук разсякъл тялото на Тиамат и сътворил от неговите части земята и небето. Без съмнение митът е създаден, за да се подчертае превъзходството на Мардук над останалите богове. Мардук смесил кръвта на убития втори съпруг на Тиамат – Кингу и сътворил човека, за да служи на боговете. Според други версии човекът бил създаден от Еа, по идея на Мардук.

Пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим…

Тенгу

Тенгу-天狗, („небесни кучета”)–се появява в различни форми, но обикновено е представен като нещо между гигантска птица и свещено човекоподобно същество с червеникаво лице и дълъг нос (макар и да идват от Китай те нямат общо с кучетата, а по-късно се определят като животински „ками” – духове според Шинтоистката религия). Ранни сказания го разкриват понякога с човка или подобно на птица, която може да се превръща в човек. Описвани са с магически „хачива” в ръка (羽団扇)–ветрила направени от пера.

Според легендите, тенгу могат да накарат нечии нос да се смали или удължи, но се свързват главно и със способността си да предизвикват ураганни ветрове. Иначе са кръвожадни и отмъстителни същества, които много обичат да се месят в делата на хората. Наказват неверни монаси, като ги грабват и ги пускат на безлюдни места, залавят жени в опитите им да съблазнят свети люде, крадат от замъци и преследват тези, които служат на нечисти сили. Могат да се вселяват и в хора. Дори посягат на императорското семейство, като обладават императрица Коджидан. Според митологията, има различни видове тенгу. Те се различават по големина и способности. Големите „дайтенгу” и малките „коноха тенгу“ ,криещи се в листата на криптомериите. През 18 и 19 век тенгу се считали за пазители на някои гори. Иначе са включени в много приказки и предания, които описват приключенията на различни герои, срещнали тенгу. Трябва да се добави и че през 14 век биват свързвани с бойните изкуства и са описани като добри бойци.