Намереното щастие

HappinessВървял човек и намерил щастие.
– Ти чие си? – попитал.
– Загубено съм – тъжно отвърнало щастието.
– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
– Защо така? – попитал човекът щастието.
– Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Четирилистната детелина

ДетелинаСпоред едно старо поверие, достигнало до нас от древността, всяко от листенцата на четирилистната детелина си има своето специално значение:
– първият лист символизира  Вяра;
– вторият лист означава  Надежда;
– третият лист е символ на  Любов;
– а четвъртият значи  Щастие;

А древната легенда гласи, че да откриеш четирилистна детелина, се смята за голям Късмет. Защото, ако имаш Вяра, таиш Надежда и търсиш с Любов, със сигурност ще намериш своето Щастие!

Ангелът с човешко сърце

АнгелНебесните ангели често поглеждали към Земята. Някои плачели за болките на хората, други им помагали да облекчат труда си, а трети заселвали сред тях, за да разберат как живеели и от какво имали нужда. Когато идвало време да се върнат на небето, сам Господ слизал при тях и ги питал какво били научили, какво можел да направи за земните си чеда.

Веднъж, когато отишъл да прибере един от ангелите си, Господ не повярвал на очите си. Някога бялата му кожа била почерняла от слънцето, русите му къдрици се били изправили и бели кичури прозирали в тях. Най-грозни били мазолите по някога изящните му ръце.

– Какво е станало с теб, чедо? – попитал Бог.

– Щастлив съм, Отче! Много!

–  Ама как? Кожата ти – почерняла. Косата ти – побеляла. Ръцете ти – в мазоли. Сигурно и сърцето ти страда, ама за да не ме натъжиш, говориш така. Само кажи, чедо, кой те съсипа и ще вдигна справедливата си десница върху него.

–  Не, Отче. Кожата ми почерня, докато сеех жито, с което нахраних гладните. Косата ми побеляла, докато утешавах майките, които оплакваха децата си. Ръцете ми се покриха с мазоли, докато строях къщи за бездомните. Блажено е да бъдеш ангел, Отче, но достойно – да бъдеш човек. Човешко стана сърцето ми, затуй и страда, и се радва.

Разбрал Господ какво му казал ангелът и от тогава често изпраща сред нас небесните създания да ни нахранят, да ни утешат, да ни приютят. Стига само да поискаме и те мигом ще кацнат до нас. Ангелите с човешки сърца.

Източник: prikazno.com