Афродита (Венера)

Венера е втората планета в Слънчевата система и не се отдалечава от Слънцето, следва го след залеза му и го предхожда преди неговия изгрев. Древните гърци и римляните дълго време са убедени и твърдо вярват, че това са две различни планети и затова вечерната звезда наричат Esperos , а сутрешната Eosforos. Питагор пръв доказва, че става дума за една и съща планета, която впоследствие носи името Fosforos, което в превод от ст. гр. Означава „Донасяща светлината”. Луцифер е латинското наименование, отговарящо на ст.гр. Fosforos. На вечерната планета отговаря наименованието Vosperus. По нашите земи също дълго време битува схващането за две отделни планети, познати ни като Вечерница и Зорница. Древните гърци възприемат тази планета като „Планетата на Хера”, Богинята – пазителка на влюбените. Впоследствие започват да я свързват с Богинята на любовта Афродита. В римския пантеон тази богиня носи името Венера. Седем века преди раждането на Христос, Хезиот създава своята поема Теогония, в която разказва за произхода на боговете. От нея се разбира, че Афродита (ст.гр. afros, означава морска пяна) се родила от морската пяна, след като синът на Уран – Зевс го изненадал в момент, в който искал да оплоди Земята, отрязал гениталите му и ги хвърлил в морето. Така на бял свят се появила най-красивата богиня. Според Хезиот тя изплувала гола върху мидена черупка от крайбрежните води на остров Кипър. У Омир например богинята се ражда от любовта между Зевс и Гиона. Но нека се върнем на разказа, оставен ни от Хезиот. И така, след като излязла на брега прекрасната девойка била посрещната от Хорите – дъщери на богинята, отговаряща за реда между половете Темис. Те я облекли в пищни одежди, поклонили й се и я коронясват. Така прекрасната девойка е отведена при останалите богове.

След време Бог Зевс я дава за жена на бог Хефест – богът ковач в гръцкия пантеон. Тя изневерила на грозния си, но сръчен и гениален съпруг, с Арес. От тяхната любов се родила Хармония. За техни деца се считат и Фобос и Деймос , съответно „Ужас” и „Страх”, а също така Ерос и Антерос „Любов” и „Споделена любов”. След като разбрал за нейната изневяра бог Хефест веднага скроил пъклен план, за да отмъсти на двамата влюбени. Един ден той изработил верига, тънка и невидима като паяжина, и покрил с нея любовното ложе на съпругата си, след което се престорил, че заминава за о. Лемнос. Арес, разбирайки, че неговата любима е сама и го чака, веднага се отправил към нея и в момента, в който нежно положил тялото й върху леглото и легнал до нея, веригите на Хефест се увили около тях и двамата не можели дори да помръднат. Тогава ревнивият съпруг извикал всички богове за да ги укорят и те, след като видели творението на Хефест избухнали в смях и започнали да се подиграват на двамата любовници. Посейдон посъветвал Хефест да изпепели прелюбодейците, на което Богът ковач не се съгласил. Арес успял да избяга и отишъл в земята на траките, а Афродита се завърнала в своя храм на остров Кипър. Важна е историята за Парис, която също е свързана с Афродита. Парис е вторият сина на цар Приям и на царицата Хекуба. Един ден Парис бил повикан на състезанието по красота между богините Хера, Атина и Афродита за да отреди коя е най-красива. Той избирал Афродита, защото в замяна тя му обещала Хубавата Елена, съпруга на спартанския цар Минелай. В тези времена Елена е считана за най-красивата жена на света. Парис отплавал за Спарта и успял да открадне Хубавата Елена, която по желание на Афродита се влюбила безпаметно в него и по последвала до Троя. Вследствие на това избухнала десетгодишната троянска война, довела до разрушаването на града. По време на войната Парис не изпъкнал със смелост. В двубоя му с Минелай богинята Афродита го спасила като го обвила в гъст бял облак. Споменава се също, че Парис убил Ахил, а после сам загинал от отровната стрела на Филоктет.

Афродита била любимка на боговете, обичана е и от смъртните. Освен децата, които родила на Арес, имала и друг син – Еней от героя Анхис, любовница е и на красивия Адонис. Богинята имала силно влияние сред богове. Наричана е още Pandemia (Любовта на Земята) и Urania, Anselmia, Scodia, поради „морския” си произход. Покровителка е на мореплавателите, които й дават следните епитети: Euclodia и Pompia. Нейните свещени животни са лебедът, гълъбът, заекът, костенурката и морската мида. За нейни се считат следните растения: митрата, розата, ябълката, дюлята и макът.