Торбата с цветя

Веднъж един богаташ решил вместо да изхвърли чантата с боклук в контейнера да я хвърли в краката на намиращия се наблизо мръсен просяк. Беднякът се усмихнал и си тръгнал доволен с плика пълен с боклуци! Спрял се до една локва, изхвърлил всичко от торбата, поизмил я и я напълнил с цветя , които растели наблизо. Върнал се при богаташа и му подал торбата в ръцете! Богатият гледал изумено и едва едва заеквайки продумал:
– Защо ми даваш прекрасни цветя, след като аз ти дадох само боклуци?!
Беднякът простичко отвърнал:
– Защото всеки човек дава онова, което носи в своето сърце.

Кой е грешникът?

Живели някога десетима фермери. Един ден докато преминавали през полето заедно се разразила страшна гръмотевична буря. Видели фермерите полу-разрушен храм наблизо и решили да се скрият там. Но гръмотевиците вилнеели все по-близо до храмът, а глъчката вътре ставала все по-голяма, докато накрая светкавиците ги обградили напълно. Фермерите били толкова уплашени от разразилата се буря и единственото им обяснение за неиното присъствие било, че между тях има грешник. Мислели, че гръмотевиците искат да го настигнат и накажат за непреаведния му начин на живот. С цел да узнаят кой е грешникът между тях, те решили всеки да закачи сламената си шапка от предната страна на вратата. Според тях вятърът щял да издуха шапката, принадлежаща на неправедния човек и той трябвало да посрещне съдбата си.
Скоро след като поставили шапките си отвън, едната била отвяна надалече. Нещастния собственик бил жестоко изгонен на вън сред ужасната буря. Но едва излязъл фермерът на полето и една гръмотевица се извила над храма, обградила го с ледените си езици и го връхлетяла със страшна сила.
Нещастният човек, който бил изгонен от останалите, се оказал единствения праведник сред тях. Само заради него светкавицата пощадила храма. Но другите деветима фермера платили за тяхното коравосърдечие с живота си.

Какви хора живеят тук?

Странник пристигнал в едно село и попитал седящия на мегдана старец:
– Какви хора живеят тук? Искам да знам дали да се заселя при вас.
– А какви бяха хората там, откъдето идеш, странниче?
– О, много добри, отзивчиви, любезни, открити, сърдечни!
– Е, и тук са същите. Заповядай, остани при нас.
След време оттам минал друг странник и задал същия въпрос на стареца, който отново го попитал какви са били предишните му съседи.
– О, много лоши, злобни хора, интриганти, мразещи целия свят, черногледци, егоисти и направо мръсници!
– И тук хората са същите, странниче. Върви си по пътя!

Денят на Свети Давид

Денят на Свети Давид се празнува на 1 март, в чест на покровителя на Уелс Dewi Sant. Той бил келтски монах, игумен и епископ, живял през шести век и разпространил християнството там. Най-известната история за Свети Давид разказва как проповядвал пред огромна тълпа, а изведнъж земята се разтресла и издигнала под краката му. Оказало се, че светецът стоял на върха на висока скала, като по този начин всеки човек имал по-голям шанс да чуе думите му. Отпразнуването на деня се ознаменува като хората носят навсякъде нарциси и праз. Двете растения традиционно са считани за национални емблеми. Съществуват много пояснения как празът бил присвоен за национална емблема на Уелс. Едно от тях е че в навечерието на битката със саксонците, Свети Давид посъветвал всички хора в страната да носят праз на техните шапки, за да могат да различават приятелите си от враговете. Шекспир също споменава в пиесата „Хенри V”, че уелските стрелци носели праз в битката при Аженкур през 1415 година.
На празника някои деца в Уелс са облечени в национални костюми, които са съставени от висока черна шапка, яка и дълга рокля. Националното знаме на Уелс изобразява летящ огнено червен дракон на зелено-бял фон и в деня на Свети Давид се среща навсякъде, където отидете.

Това е твой проблем!

Веднъж мишката забелязала, че стопанинът на фермата е сложил капан за мишки. Тя разказала за това на кокошката, овцата и кравата. Но те всичките и отговаряли:
– Капанът за мишки е твой проблем, а не наш!
Малко по-късно в капана се хванала змия  и ухапала жената на фермера. Опитвайки се да я излекуват, сварили на жената супа от кокошката. После заколили овцата, за да нахранят всички, пристигнали да навестят болната. И, накрая, заколили кравата, за да нахранят гостите, дошли на погребението. И през цялото време мишката наблюдавала от дупката си и мислела за нещата, които са чужд проблем, докато не станат твой!

Растението Коледна звезда

Коледната звезда е растение от семейство Млечкови. Родината Ѝ са тропическите райони на Мексико и Гватемала. Там тя се среща под формата на храсти. Коледната звезда е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от скоро време и в България.
Коледната звезда в диво състояние е вечнозелен храст с височина до 3 – 4 м. Декоративните стайни хибриди са растения с височина до 30 – 40 см. Листата на коледната звезда са елипсовидни с ясно очертани жилки и с дълги дръжки. Във върховете на стъблата листата се променят и образуват розетка, която се обагря в червено и прилича на „звезда“. Същинският цвят представлява няколко дребни цветчета, разположени в средата на цветната розетка. Цъфти от декември до февруари. Растението е отровно, сокът му предизвиква кожни раздразнения.
Ацтеките са използвали растението като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Появата на цветето в страната на ацтеките е свързана с красива коледна легенда. В навечерието на Рождество бедно момиче много искало да остави някакъв подарък пред статуя на Исус Христос в малко мексиканско градче, но нямало нищо. „Исус ще приеме всеки дар, стига да е от сърце”, успокоил го баща му. Тогава момичето набрало от полето сухи цветя и ги поставило молитвено пред статуята на Спасителя. На Бъдни вечер сухият букет разцъфнал в големи алени цветове.
Има и друга версия на тази легенда. В нощта на Рождество малко момиченце вървяло тъжно към църквата, защото нямало какво да поднесе на Младенеца. Спряло до храстите и горчиво заплакало. Сълзите му покапали по листата на един от тях и те се оцветили в червено. Щастливо, момиченцето откъснало няколко клончета и ги сложило пред яслата на Исус.
В Чили и Перу наричат това цвете Короната на Андите, защото красотата му била достойна да краси върховете на тази планина. По-късно, пак от Мексико, тръгнало и търговското му наименование – „Поинзеция”, което е съпроводено с интересна и загадъчна легенда. Според мексиканците, точно там, на мексиканска земя, през далечната 1825г. в Коледна звезда се влюбил Робърт Джоел Поинзет – американски посланик в Мексико по това време. Когато събрал смелост и представил своята любима в Щатите, всички не само я харесали, но и веднага започнали да я наричат с неговото име – „Поинзеция.” Американците дори са й нарекли специален ден от своя празничен календар – 12-тия ден от декември е обявен за ден на Коледната звезда в САЩ.
Първите растения са пренесени в Европа през 1843 г. в саксия, със стъбло, високо само 40 см. Като декоративно саксийно растение е селектирана за първи път в Америка и оттогава става популярна в целия западен свят. Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат коледни звезди и с бели, жълти, розови и мраморни цветове.

Източници:
1. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%B7%D0%B2%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B0
2. http://zadoma.rozali.com/cvetia/p3086.html
3. http://zonazdrave.com/content/view/240/44/

Намереното щастие

Вървял човек и намерил щастие.
– Ти чие си? – попитал.
– Загубено съм – тъжно отвърнало щастието.
– Щом си загубено и не знаеш чие си, бъди мое!
Казал и го направил. Метнал щастието на рамо и продължил нататък. Но не усетил никакво въодушевление, все едно щастие няма.
– Защо така? – попитал човекът щастието.
– Защото ако щастието на друг намалява, твоето не става повече.

Въздишката на арабина

Според легендата, последният емир на маврите в Гранада, Боабдил (Мухамад Абу Абдала), капитулирал и предал без бой на Исабела Кастилска и Фернандо II Арагонски ключовете на града. След като католическите крале завладели и последната крепост, която била под мюсюлманска власт, емирът на маврите бил принуден да бяга от Гранада. Монарсите веднага издигнали испанския флаг върху Алхамбра, показвайки по този начин края на емирството на полуострова. Те отстъпили на Боабдил малка територия в Алпухарас, където живял още няколко години.
Докато емирът се отдалечавал от Гранада, не откъсвал поглед от нея. Когато достигнал един планински проход, той се обърнал, за да види за последен път своя дворец и красивия град, който бил изгубил, въздъхнал и започнал да плаче с горчиви сълзи. Неговата майка Аиша се ядосала на постъпката на сина си и му казала: „Плачеш като жена за онова, което не можа да защитиш като мъж.”
Оттогава планинският проход се нарича „Въздишката на арабина” и не е трудно да се разбере защо се е разплакал Боабдил. Неговите сълзи били доказателство за това, че е изоставил един земен рай.

Ти си това, което мислиш

-Кой съм аз? – попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш – отвърнал старецът. – Ще ти го обясня с приказка: Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
„Това са майка и татко” – мисли си детето.
„Това са двама влюбени” – мисли девойка, която мечтае за любов.
„Това са приятели, които не са се срещали дълго време” – мисли човекът, който се чувства самотен.
„Това са двама търговци, сключили добра сделка” – мисли алчният за пари.
„Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване” – мисли майката.
„Това са двама, които се борят до смърт” – мисли убиецът.
„Кой ги знае защо се прегръщат?” – мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, – завършил старецът – в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.

Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.

Притча за калинката

Нашият свят е прекрасен! Той е пълен с всевъзможни ярки цветове. И сред цялото това многообразие от багри, живяла на този свят една малка сива буболечка. Заради безличния й вид обаче никой не я забелязвал и тя много страдала от своята самота.

Малката буболечка страшно много се трудела. Тя сама можела да се справи с цели орди от онова голямо зло – вредните листни въшки. Тя се притичвала на помощ на всичко живо, но никой не ценял нейните усилия. Всички останали насекоми много се гордеели със своите ярки окраски и на нея не й обръщали никакво внимание. А вредният колорадски бръмбар през цялото време й се надсмивал.

Така живеела малката буболечица и се измъчвала:
– Как е възможно?! Та Бог е толкова мъдър и толкова щедър! Нима той няма малко цвят, за да даде и на мен? – оплаквала съдбата си тя.

И една сутрин буболечката се събудила от нежно докосване. Доброто слънце я галело със своите топли лъчи и ласкаво й заговорило:
– Мило дете, просто повярвай в себе си и в своите сили! Ти си необикновена буболечка и всичко при теб ще бъде наред!

Малката сива буболечица така се зарадвала, че някой я обича, че някой вярва в нея, че пристъпила към работата си с още по-голямо желание и ентусиазъм. Тя си помислила:
– Ако аз изчистя всички листенца от сивите листни въшки, те ще станат зелени и тогава на техния ярък фон дори моята незабележима бледо сива окраска ще бъде видна…

Тя толкова много се стараела, с всеки изминал ден работела все повече и повече. И така, лист след лист, клонче след клонче, малката буболечка изчистила всички дървета. Накрая тя се огледала, за да се полюбува на свършената работа. Пред нея се ширела красива, чиста градина. И всяко листенце по дърветата шептяло с признателност към нея:
– Благодарим ти, ти ни спаси! Ти ни подари нов живот, ти си най-добрата!…

Досега никога и никой не бил казвал подобни думи на малката сива буболечка. Тя била като поразена от чутото и … се изчервила.

Тогава и всички останали насекоми обърнали внимание на ярката червена буболечка. А тя била толкова щастлива! Тя просто сияела и излъчвала такова щастие, доброта и радост, че всички я заобичали. Особено близък приятел станала тя на децата.

И сега вече винаги, когато хората я вземат в ръка и искат от нея да полети в небето и да изпълни техните желания, тя с радост го прави. Защото много добре знае, че всеки в живота си може да получи всичко, за което мечтае, трябва само да повярва в себе си!

http://www.pozitivnoto.info/