Боговете на животните

Още от началото на света, човекът е неделима част от природата и животните. Ето защо почти всички народи си имат свой Бог на животните, който управлява необятните горски царства и помага на хората.

В китайската митология, ролята на Царя на животните се е паднала на Тигъра. Той е Богът, носи в себе си началото на Ин и Ян. В китайската философия и метафизика Ян и Ин са доброто и злото. Ин е тъмният, пасивен елемент и се свързва с водата, въздуха, нощта и Луната. Ян е светлият, активен елемент на развитието, съзиданието и се свързва с огъня, земята, деня и Слънцето. В съответствие с  четирите елемента, четирите сезона и четирите посоки на света, свещените тигри са няколко типа. Белият тигър съответстна на Запад. На Изток царува Синият тигър. На Север доминира Черният, а на Юг – Червеният тигър.  Към тях има и пети тигър – Жълтият тигър, който е символ на владетеля, на слънцето, Богът на животните. На него се подчиняват всички природни царства и хора.

В легендите на келтите, предците на съвременните ирландци, богът на животни е елен. От тази легенда, предполагат историците, е възникнала идеята Дядо Коледа да обикаля света с шейна, водена от елени.  Легендата разказва, че тези животни са присъствали в създаването на династията на ирландските крале. Елените се считат за закрилници на пътниците из тъмни и опасни пътища. На тези животни се преиписват лечителски способности.

Без съмнение, най-мистериозният Бог на животни, е еднорогът. Изследователите смятат, че прототипът на това митично създание, е индийският носорог. Образът на приказното създание е различен в различните легенди.  Първоначално животното е било описвано като магаре с дълъг рог на челото. Впоследствие еднорогът придобива красива визия на бял кон със златист рог. Най-често е изобразяван в картини близо до християнски девици. Еднорогът символизира чистота и девственост. Белият еднорог носи след себе си светлина, добро начало. В Древен Китай еднорогът е изобразяван на герба на императора, което е свидетелствало за покровителство от висши сили.

В Древна Индия пък животните си имат не Бог, а Богиня. Това е кравата. Тя е символ на плодородие, благоденствие, мир и просперитет. Тези животни са земното въплъщение на Боговете. Затова в индуизма е забранено консумирането на говеждо месо от хората.

Древните египтяни пък почитали бога на плодородието Апис, чието земно превъплажение бил бикът. Сияещият диск върху рогата му е бил връзката му с бога на слънцето Ра.  Специални участия в богослуженията на египтяните са взимали черните бикове с бели петна. Постепенно Апис започнал да играе важна роля в култа към Озирис, владетеля на подземното царство на мъртвите.  Апис е божеството на древния град Мемфис, което се превъплъщава в бял бик на черни петна, отглеждан в храма. След смъртта му, животното е било балсамирано и погребано с тържествена церемония в погребална галерия.

Друиди и келтски богове – II част

Келтите вярвали в множство богове и богини, които в общи линии били почитани от всички келтски племена. На места обаче, разликите в пантеоните били наистина съществени. Ирландия, например, имала различни богове от Уелс, които пък били още по-различни от тези в Галия. Трябва да се отбележи и това, че боговете не само били известни под различни наименования, но и много от имената били смятани за прекалено свещени, за да се произнасят на глас (от там и широко разпространената клетва: „Кълна се в бога на племето ми”). В предхристиянските времена, хората вярвали в комплексни и несъвършени богове, които са имали индивидуалност, интереси и чувства. От религиозния служител се изисквало да знае за тези неща, за да не ядоса случайно боговете, с което би поставил благополучието на племето под въпрос. Тъй като божествата имали характер и темперамент, сходни с човешкия, това ги е правило по-достъпни и разбираеми за хората. Идеята, че боговете са пазители на морала и съдии на човечеството била чужда на повечето древни европейски народи.

Името на ирландския пантеон било Туута де Данан (The Tuatha of Dananu), което означава племето на богинята Дану. Всички богове водели началото си от Нея. Иронично, но самата Дану никога не се появява лично в митовете, вероятно защото тя вече присъства навсякъде, както земята. Несъмнено някои европейски реки са кръстени на нея, като Дунав, Днепър и река Дон в Торонто, Канада. Историите за Боговете се съдържат основно в преданието за Двете битки на Маг Тюирд (Magh Tuireadh или Moytura), с които те извоюват независимостта на Ирландия от расата на Фоморите. С въвеждането на християнството старите Богове загубили положението и влиянието си и се превърнали в Шии (Sidhe) или Феи (духове, приказни същества, самодиви) и много от друидските идеи били включени във вярата в тях.

Следва един кратък списък, който предлага само бегло описание на Боговете:

*Син на слънцето, баща на Кухулайн или Кучето на Кулайн (Cu Chullain). Познат е под много имена като Леу (Lleu) в Уелс и Лугос (Lugos) в Галия. Явява се един от малкото пан-келтски божества. Носи епитета „Самилдана” (Samildanack) т.е. „Сръчния” или „Многото Умения”. Убеден в презъзходството му, Дагда (Dagda) се оттегля и му разрешава да предвожда армиите на Боговете в битката при Майтура (Moytura). По-известен е като „Ламфада” или „Дългоръкият” и като такъв има множество съответствия в другите индоевропейски култури, включително индуската.

*Дагда Добрият (добър не заради своята нравственост, а поради разнообразието на уменията му). През по-голямата част от времето той е владетел на Туата де Данан. Баща на много от Боговете. Той притежава магическа тояга, с която може да съживява мъртвите или да убива живите, а също така има и котел, който може да нахрани неограничен брой хора.

*Нуада Сребърната ръка (Аргатлам;Argat-Lamh) – бил е два пъти Крал на Боговете на Дану. Нуада загубва ръката си в битката на Майтура и я замества с механична, направена от Дийан Кехт (Dian Cecht). Той е двойник на Бог Тир от Севера, който също няма ръка, макар и по различна причина.

*Моригу, Байб, Немайн – трилика богиня на войната, свързана също и с върховната власт. Морриган или Великата Кралица е могъщо божество, което избира кой ще умре в битката. Един от нейните най-лоши знаци е „перач в селището”, когато тя се явява като девица изцеждаща кръв от дрехите на героя, който ще умре този ден. Нейни сестри са Байб или Ярост, Лудост и Немайн – „Ядящата трупове”.

*Бриджид или Бриит (Brigid), е тройна Богиня на Огъня, Поезията и Ковачницата. Християнизирана е като Св. Бриджит (St. Bridget). В нейна чест горели огньове, които никога не били изгасявани. Кръстовете на Бриджид (тръстиков кръст с три или четири рамена) били закачани над огнището в дома, в търсене на нейната благословия при подготовката на ковани вещи, ядене и други потреби изискващи огън. Тя също е божество на плодородието и помага при раждането на животните и хората; християнската символика я определя като дойката на Христос. Празника Имолк е посветен на нея и често хората от народа още оставят за богинята парченца плат на задната си врата, за да ги докосни и благослови при странстването си навън нощем.

*Дийан Кехт, богът-лечител. Името му най-общо може да се преведе като Dia – „Бог” и Cecht – „на ралото”. Той измайсторил магически кладенец, който можел да върне към живот всеки, хвърлен в него, но Фоморите го напълнили с камъни. Децата му били по право велики лечители; Миах (Miach), сина му, бил по-добър хирург (заради, което Дийан Кехт го убива), а дъщеря му Армид (Armid) била веща билкарка.

*Мананан МакЛир (Manannan mac Lir), Бог на морето и властелин на магиите. Остров Ман носи неговото име. Мананан също е пан-келтско божество, поне в рамките на Британските острови. В неговото царство – морето, са многото магически острови, които се свързват с келтския Отвъден свят. Мананан е пазител на вратите към Отвъдния свят. Многото му имена включват „Господарят на Мъглите”, „Господарят на Страната на жените”, „Господарят на страната под вълните”. В християнския период почитта към Мананан вероятно e преминала към Св. Михаил.

В уелската митология действието се върти около различни герои и отношениета им с Боговете. Основният източник е Мабиногион – сборник с легенди от времето на митичния Уелс. Някои учени смятат, че Мобиногион по-точно описва средновековен Уелс, а не точно този от Желязната епоха. Това е безценен източник за Уелския мистицизъм.

*Араун (Arawn) – Бог на Аннун (Отвъдния свят).

*Мат ап Матоуни (Math ap Mathonwy) – типичният магьосник. Краката му винаги трябва да почиват в скута на девица, очевидно за да предотврати контакта им със Земята, с което би могъл да загуби силата си.

*Пуйл (Pwyll) – господар на царството на Дъфид (Davyd) и съпруг на Рианнон (Rhiannon).

*Арианрод (Arianhrod) – тя е богинята на Каир Арианрод (Cаer Arianhrod), който понякога се идентифицира със съзвездието Coronea Borealis („Северна корона”). Там според някои легенди отиват душите на убитите герои. Името й значи „Сребърно колело”, което също може да се свърже със съзвездието, или пък с Колелото на годината.

*Рианнон (съпруга на Пуил). Последната е богиня, свързвана с конете и с подземния свят. Тя е великата Богиня, с която Пуил е свързан в свещен брак („Свещено царуване”).

*Керидуен (Cerridwen) – майка на поета Талиесин (Taliesson) и вероятно за това – патрон на поетите. Тя притежава котел, в който може да бъде приготвена магическа отвара, даряваща мъдрост.

*Лир (Lyr), бог на морето Манауида (Manawyddan) – уелското съответствие на ирландския Бог Мананан.

 Галските божества са основна тема в записките на Цезар. Той ни предлага аналогия между шест от своите римски Богове и тези, които „открил” в Галия. Археологическите записи там разкриват 374 имена на богове, много от които са духове на отделни племена или места, или пък синоними на едно и също божество: Лу (Lugh)=Меркурий; Беленос (Belinus)=Аполон, Таранис (Taranis)=Марс – богът на гръмотевиците, Теутат (Teutatis) = Юпитер, Бриид = Минерва, Сернунос (Cernunnos) = Диспатер – Господарят на животните или още Зеления Човек (изобразен на една от страните на Котела от Гундеструп).

*Есус (Esus), (Hu’Hesu) – Постоянно Умиращия Бог.

*Епона (Epona) – Богинята на конете, с качества, свързващи я с плодородието на кобилите и на жените.

Трябва да се обърне внимание и на божеството Хърне Ловеца (Herne), саксонски бог, широко почитан в средновековието, което вероятно произлиза от култа към Сернунос. Подобно на последния, Хърне е бог-ловец, който живее в дълбините на горите, има еленови рога на главата и също се свързва с животните и плодородието. От неговия образ вероятно, произхожда Рогатия Бог, почитан от съвременните последователи на Уика (Вещерството). Сернунос (и Хърне) имат индийско съответствие в лицето на Шива, изобразен обкръжен от животни и именуван Пасупати (Pasupati) т.е. „Господар на животните”.

Не всички Друиди почитат богове с имена. Съществуват някои свидетелства, че Друидите от старите времена вярвали във вид универсална Сила на живота. Тя струяла от някакво централно място (като например ирландския Кладенец на Мъдростта или Уелската Спирала на Aннун) и всепрониквала всичко съществуващо. Такава сила, както можем да предположим, е по-висша дори и от Боговете. Името на тази сила в келтската литература е Истина. Чашата на Кормак се пръсва на три парчета, ако три лъжливи думи се изрекат в близост до нея, и се възстановява, ако се кажат три истини.

Съществува поредица от празници на огъня, чествани на интервали от приблизително 12 седмици и поместени между сезонните празници на слънцестоенията и равноденствията (така се пада по един празник приблизително на всеки 6 седмици). Тези празници на огъня продължават три дена, започвайки от залеза на първия ден и това е най-подходящото време аз жертвоприношения и гадателства. Тези празници са:

*Сауин (1-ви ноември, Samhain). Думата буквално значи „край на лятото”. По традиция това е Празника на мъртвите и началото на новата година. Смъртта идва преди раждането в друидския цикъл на живота, защото, за да може да покълне новия стрък, за него трябва вече да се е освободило място. Смятало се е, че на този ден границата между този и отвъдния свят е най-кратка и затова преминаването между световете е по-лесно. Това е време, когато се поменават и почитат всички тези, които са умрели през годината, тъй като те може би са наблизо и слушат. В тяхна чест се организирали игри, угощения и огньове. Самите духове също правели гощаване и канели смъртни да се присъединят към тях. На Сауин всеки огън в Ирландия бил изгасяван и презапалван с „жив или нов огън”. Той бил пален в ритуалните центрове в Уйсинх и Тара и разпространявани чрез бегачи с факли.

*Имболк (I-ви февруари, Imbolc). Завръщането на Светлината. Овцете започват да кърмят някъде по това време на годината и това е знак, че зимата си отива. На Британските острови пролетните цвета вече цъфтят. Вероятно са извършвани гадания кога точно ще дойде пролетта. Имболк празнува идването на пролетта и началото на подготовката за сеитба. В англосаксонката култура и Уика, Имболк понякога се нарича Кендълмас (Candlemas). Имболк е бил посветен на Богинята Бриид и ритуалите на този ден са бил съсредоточени върху дома и огнището.

*Белтейн (I-ви май, Beltaine). Огньовете на Бел. Пролетта е дошла и хората се отдават благодарности. Това бил ден на плодородието и живота и често е бил избиран за женитба. Началото на лятната половина на годината и средата на сезонния цикъл (започнал от Соууин). Огньове, танци и игри за предсказване на бъдещите брачни двойки се правели по това време на годината и често пъти 9 месеца по-късно имало значителен „бум” на бебета.

*Лунаса  (Lughnnasad). Празника на Луу. Това е най-важният празник, свързан с прибирането на реколтата, за благодарност към Земята за Нейната щедрост. Името на празника е свързано с ирландския бог Луу Дългоръкия, син на слънцето, който победил Балор (Balor) в битката при Майтура и същия ден спечели знанието за скотовъдството за народа си. Говори се, че Луу организирал погребални игри в чест на своята дойка Тейлтиу, която загинала в битка срещу Балор Опасното Око. В келтско време празника се характеризирал със състезания по атлетика. В англосаксонската култура и Уика, този празник се нарича Lamas (Ламас – празник на хляба), т.е се чества изчерпването на миналогодишната реколта и започването на събирането на тазгодишната.

В друидизма зимното слънцестоене се празнува на 21 или 24 декември, когато Слънцето сякаш застива за кратко над хоризонта в най-ниската точка от своя път, преди да започне пътуването си към центъра. Празникът се нарича Албан Артан (Alban Arthan), като името „артан” произлиза от уелска дума, отнасяща се до съзвездието Голяма Мечка на северното зимно небе.  Името Албан Артуан (Alban Arthuan) е по-късно и се отнася до името на британския крал-герой Артур. Нощта на 21 декември е най-дългата в цялата година, и тогава слънцето е най-отдалечено от нас; ние сме в най-тъмната част на зимата, но в същото време именно тогава започва и увеличаването на деня. „Новото” Слънце се явява спасител, носещ светлина в тъмното, променящ реда, както всички легендарни герои са се появявали след време на страх и мрак, включително Артур и Исус.

*Албан Ейлер („Светлината на Земята”) чества пролетното равноденствие. За друидизма пролетта е много важно време, затова се чества с три празника. Първият е Имболк, вторият е Албан Ейлер, а третият – Белтен. За разлика от Имболк, вторият празник маркира по-очевидното начало на пролетта и е точка на баланс между първите пролетни лъчи и пълнотата на Белтен, баланс, който е представен ясно от равновесието на деня и нощта на този ден. Друидизмът празнува новата фаза на пролетта, началото на триумфа на светлината. В духовен аспект това е момент на планиране на предстоящата дейност, осмисляне на целта.

*Албан Херуин, или „Светлината на Брега”, е ключова точка от пътя на Слънцето през годината. Това е моментът, когато изкачването на Новото слънце, родено по времето на зимното слънцестоене, е завършено. Победата на Слънцето над тъмнината, свита до кратката лятна нощ, е пълна. Но в слънчевия апогей е и семето на неговия заход. Затова и тук друидизмът почита баланса между силите на пролетта и ранното лято от една страна, и късното лято и есента от друга. Основото послание на този празник е търсенето на обединяване и баланс на двете противоположни сили.

*Албан Елюд („Светлината на Водата”) е празникът на есенното равноденствие. То маркира приключването на събирането на реколтата, и символизира плодовете на Земята в нашия живот. Това е време на размисъл и признание за даровете и опита на изминалата година.

В Уелс се провеждал ежегоден фестивал, наречен Eйстедвъд (Eisteddfod), който представлява бардски сбор за музика и поезия. Той все още съществува, редувайки се за Северен и Южен Уелс. По време на съвременния Ейстервъд на сцената на изпълнителите е забранено да се говори на друг език освен уейлски. По времето на тези древни празници на върховете на хълмовете са били запалвани големи огньове, които са горели до самия край на огнения празник. През деня се провеждали карнавални празненства, а нощем – сериозните ритуали. Добитъкът бил прекарван между огньовете, за да се пречисти, а хората, често напълно голи, ги прескачали за здаве и плодородие. Някои места били центрове на постоянно ритуално пеене; там друидите напявали в кръг заклинания без почивка. По времето на празниците цялата общност се присъединявала към напевите. Астрономическите празненства (слънцестоенията и равноденствията) са споменати бегло в литературните източници. Това вероятно идва да покаже, че те не са били общонародни, а обект на избрани общества от посветени. Астрономическите закони са въплатени в почти всички археологическите паметници на неолитната предкелтска и келтска култура. Съществуват стотици каменни кръгове, кръгли гробници, менхири и т.н., ориентирани към определени точки или фази от движението на небесните тела.

Интересно е отношението на друидите към владетелите. В ранносредновековна Ирландия друидите били висши сановници при кралския двор, понякога имали право да гласуват първи преди краля. В повестта „Tain Bo Cualgne” четем, че „при улатите било така: забранено е на улатите да се изказват преди своя крал, забранено е на краля да се изказва преди своите друиди”. Този текст се отнася за кралството на Ълстър. Дион Хризостом пише следното за друидите от обкръжението на кралете: „Без тях на краля не е позволено нито да действува, нито да решава, така че в същност те заповядват, а кралете не са нищо друго освен техни слуги и изпълнители на волята им.”Друидите имали огромен авторитет и сила благодарение на закона geasa.Той се състоял от забрани и заповеди, отнасящи се до отделните хора, също и до управляващите, които ги обвързвали с магична сила, например забраната да се убиват някои животни, да се пътува в определени дни, да се ядат някои храни – вид индивидуално табу. Нарушението на geasa можело да предизвика отмъщение на свръхестествените сили. Друидите определяли принципите на поведение при редица отделни случаи и горко на този, който не ги послушал. Върху него се стоварвали беди, също както в повестта „Immaran curaig Maile-Duin” (Плаването на Мал-Дун). Когато Мал-Дун се подготвял за морско пътешествие, друидът Нука определил броя на хората, които той можел да вземе със себе си. Но когато потеглили, тримата братя на пътешественика се хвърлили във водата да плуват подир кораба и така дълго се молили да ги приемат за спътници, че Мал-Дун склонил. Скоро след това се разразила буря и мореплавателите изгубили пътя, а братята ги сполетяла зла участ.

Друидите били смятани за могъщи вълшебници и чудотворци, като използували силата им дори за военни нужди. Според легендата „Cath Maighe Tured” за битката на „Туаха Де Данан” срещу „Фоморите” при Маг Турд, там изиграл голяма роля магьосникът-друид Фигола, син на Мамос от „Туаха Де Данан”. Когато Луг го попитал какво ще предприеме против „Фоморите”,той отговорил: „Ще предизвикам три огнени дъжда, които да се излеят върху главите на воините, ще им отнема две трети от храбростта и мъжеството, ще направя така,че да настъпи задържане на урината у хората и конете им.” Друидът Фрехан, син на Тенусан, сражаващ се до крал Дуармад по време на битката при Кълдрен, издигнал около кралската войска силна магическа преграда, която никой от неприятелите не можел да прескочи. Друидите – в легендите и митовете на Ирландия и Уелс – умеели да заповядват на стихиите,да променят деня в нощ,а лятото в зима. Крал Кону, който сам бил друид направил един път така, че през лятото в цялата му провинция завалял сняг. Нещо повече, друидите имали способността да въздействуват върху волята на боговете.

Според легендата „Ухажването на Етин”, бог Мидер скрил богинята Етил, за да я запази от похищение, по толкова тайнствен начин, че нито един бог, нито простосмъртен да не може да открие скривалището й. Но друидът Далаи, служейки си с магически пръчици (flesca), покрити със знаците на тайното писмо, ogam, открил скривалището на богинята.

Разчетеното днес писмо ogam, имащо форма на прави и наклонени чертички върху непрекъсната, обикновено отвесна линия, било употребявано главно за религиозни и магически цели, напр. в надписите на надгробните паметници.

Важното място, което друидите заемали в келтския свят, и особено тяхната политическа роля станали причина те да бъдат подложени на преследване от римляните в завладените територии, а по-късно и от християните в Ирландия. И едните, и другите осъждали антихуманните религиозни обреди, особено човешките жертвоприношения. Забранен в Галия и смазан в Британия, друидизмът се запазил само в Ирландия, където преживял своя исторически апогей и се разпространил към западните брегове на Британия.

 

 

Друиди и келтски богове – I част

Друидизмът трябва да се разбира в контекста на създалата го култура. Само древните келти са ги назовавали друиди; другите култури са имали други имена за своите духовници, от които са очаквали да служат и по различен начин. Друидите не са етническа или културна група сами по себе си, а част от едно по-голямо общество, от което са били част. В предхристиянската ера на келтите, друидите са били членове на една професионална класа в тяхната култура, Келтските народи на Западна Европа и Британските острови. Друидите са изпълнявали ролята на съдии, лекари, ясновидци, магьосници, мистични и духовни учени; с други думи те са били религиозната интелигенция в своето общество. За да станат друиди, студентите са се събирали в големи групи за обучение за период от около 20 години. Митологията описва друидите като хора притежаващи редица магически сили като ясновидство и пророчество, контрол над времето, лекуване, левитация и превръщане в различни животни. Обучението им е било толкова задълбочено, че в края му те са били буквално ходещи енциклопедии. Една от думите, които добре ги описва е „жреци”. Въпреки това римляните никога не са я използвали, тъй като друидите не са изнасяли проповеди по време на литургии, както жреците. Те са имали клиенти, също като адвокатите, консултантите или шаманите. Цезар и неговите историци никога не са се обръщали към тях като жреци, но може и да не са могли да ги признаят за такива, тъй като римското духовенство е било съставено повече от учители и съдии, отколкото от пророци и ясновидци, докато друидите изглежда са имали и правни и магически сили и отговорности.

Връзката на друидите с природата е източник на всичките им сили, както в обществото, така и в магиите. Разбирайки тази връзка, друидът се обединява с природата и така научава всичко, което е известно на вселената. Така той се превръща в нещо като природен мистик.
Основните келтски територии, в които келтската цивилизация е достигнала върха си, и където се говорят местни келтски езици са Алба (Шотландия), Брейц (Британия, или Галия – настояща Франция), Кимру (Уелс), Ейре (Ирландия), Галатия (северна Испания), Керноу (Корнуол), Манин (Isle of Man), и Британия. Келтската култура била основана на родовото общество, т.е. основната социална и политическа единица е било семейството. Келтите са владеели технологията на новата „желязна ера”, което означава, че са могли да коват желязото за необходимите им инструменти, да използват златото и среброто в изкуството, да разчистват земята за земеделски нужди и отглеждане на животни, и са живели в чифлици. Келтите са мигрирали от древните индоевропейски земи в източна Европа, за да обхванат почти цяла западна Европа. Съществува възможност за проследяване на миграционните маршрути по изработените от тях предмети, които са оставили. Науката различава два основни класа археологически материал, наследен от келтите – Ла Тене (от 900 до 500г.пр.Хр) и Халщад (от 500 до 15 пр.Х.), наречени на градовете, където са открити предмети, различаващи се с определен културен стил и специфика. Халстад се намира в Залцкамергут в Австрия, а Ла Тене е в Швейцария. Келтите от Галатия, настояща Турция, са били посетени от Пол от Тарсус около 40-та година след Хр.; неговото послание към тях има постоянно място в християнската Библия.

Келтите от Шотландия са ирландски колонизатори, скоти, а също така и местни предкелтски народи, известни като Пикти, отличаващи се с матриерхална обществена подредба. Те доминирали в Шотландия, докато не са били обединени с шотландците от Далриада от Кеннет Мак Алпин през 843 година. За съжаление няма много известни факти за пиктите; дори и името им е това, което са използвали римляните, а не тяхното собствено самоназвание („Пикти” означава „изрисувани хора”- римляните ги нарекли така, тъй като войните на пиктите имали традиция да се изрисуват в синьо с екстракт от сърпица преди битка). Съществуват някои предмети изработени от пиктите, предимно гравирани камъни, но за съжаление символите им не са напълно разгадани. Днес силни келтски културни центрове могат да бъдат открити в Нюфаундленд и Нова Скотия, Канада, някои части на Нова Англия, САЩ и Австралия. Едно от галски келтски племена заслужаващи внимание са Хелветите, които се сражавали срещу армиите на Юлий Цезар през 58 година преди новата ера. Те са населявали днешна Швейцария, като продължават да живеят и сега: официалното име на Швейцария е все още „Confederatio Helvetica“, което на латински означава „Конфедерация на Хелветите“ Други съсловия в социалния ред на старите келти са военната аристокрацията, воинското общество Фияна, бардите, брехоните (законодателите), историците и други по-специализирани професионалисти; земевладелците; свободно родените работници; несвободно родените работници. Келтските закони са давали възможност на всички, дори и на несвободно родените работници, да се движат в социалната йерархия; определяли какви права и задължения има всеки, и какво наказание се полага на престъпника съобразно статуса му (като повече се е очаквало от тези, които имат повече).
Една стара келтска поговорка гласи „Човек е повече от своята съдба.”
Бардите и филите са основните пазители на историията, родословието, законите, поезията, музиката на келтските народи. Тяхното обучение е било подобно на това на друидите и техния ранг в обществото е втори единствено след Краля. Бардите трябвало да владеят „три благородни умения”, които били музика или поезия, които да провокират смях, сълзи и сън. Бардовете се радвали на почит; полагало им се подобаващо гостоприемство, където и да отидат и не било добра идея да бъдат; ако това все пак се случило, бардът можел да сътвори поема, която да накърни репутацията на обидилия го човек за поколения напред.
Благородническата класа на келтите разполагала с политическата и икономическа власт на рода. Кралският трон се е предавал от баща на син, или (както е било при пиктите) от краля на майчиния син. Повечето келтски племена избирали кралете си за доживотен мандат. Те били набирани от благородни семейства, чиито предци били крале. Интерес за онези, които изучават друидизма, представлява концепцията за свещения крал. Централно място в нея заема ритуалния съюз/брак между краля и Богинята на земята. В отделни случаи жена-друид (или както в случая от Донегал, Ирландия, кон) олицетворявала временно богинята, за която бива женен кралят. Негово задължение било да управлява честно и почтено, за да задоволи безсмъртната си съпруга, тъй като в противен случай земята ще стане неплодородна и племето ще се повяхне, събитие, което се случва доста често в митологията. Кралят трябвало да бъде напълно здрав и без психически отклонения, както и да удовлетворава Богинята-поради това изискване бог Нуада трябвало да абдикира от трона, когато загубил ръката си в битка. Свещеният крал също бил обвързан с геш, като допълнително условие за блоготворното му царуване. Този ритуал бил израз на друидската концепция за единството на хората и природата.

Историческите извори показват, че много от жените били друиди. Факт е, че келтските жени се радвали на повече свобода и права, отколкото жените от другите култури през онези времена. Това включвало правото да влизат в битка, да имат собствено и наследено имущество, да запазват връзката със собствения род, както и името му, след брака; да избират съпруга си и да се развеждат с него. Ирландскияг герой Ку-Хулийн бил обучен в бойнте изкуства от една кралица-войн на име Скатах. Тя владеела не малко земя и била много почитана. По-късно шотланският остров Ский бил наречен на нея.

В Уелските митове научаваме за могъщата жрица/богиня Керидуен, както и за Арианрод, която властвала над Каер Арианрод (от уелски –„Замъка на Арианрод”). В Британия, вожд на келтското племе исени, била Будика. Тя била достатъчно силна за да застане начело на бунт срещу римляните през 61 г. пр.Хр. Неин патрон била Андраста, богиня на гарваните и битките, подобна на ирландската богиня на войната Мориган.
Ирландските жени имали за своя героиня кралицата на Круахан, Майве, която повела войска срещу провинцията Ълстър, само за да осигури своята равнопоставеност в брака. Могх Ройт, един от най-могъщите ирландски друиди, бил обучен от жена-друид, на име Банвуана, дъщеря на Деиртхоуалах. Жените също можели да бъдат част от Фияна. В ирландския Фионски цикъл разбираме, че Фион МакКуул бил просветен в поезията и магията от жена-друид. След приемането си във Фиана, друга жена, на име Аса (от ирл.”Нежна”), получила ново име – Ни-Аса („Не-нежна”, „Груба”), което впоследствие преминало в Несса. Тя била майка на Крал Конховар. Влиянието на Несса било така голямо, че сина й запазил нейното име, вместо това на баща си. Затова днес говорим за „Конховар МакНесса” или „Конор, сина на Несса”.

Много от най-могъщите келтски божества, били богини. Интересно е да се отбележи, че полът на божествата не е надежден белег за определяне на сферата на отговорностите и влиянието им. Така например, има мъжки земни богове, женски слънчеви богини, женски богини-животни, женски божества-воини, мъжки и женски богове на плодородието. Тази полово-функционална неопределеност се различава от съвремения западен окултизъм и особенно от Уика. Разбира се, известни са женски богини на реки, мъжки богове-ковачи, мъжки и женски божества на върховната власт и.т.н., които са в съзвучие с популярните съвременни представи за божествата, пола и функциите им. Изводът, който авторът прави тук е, че най-вероятно ранните келти не смятали пола за съществена, определяща и неизменна черта на божествата. От всичко това става ясно, че не съществува разумна причина да се смята, че в древни времена друидството е било строго и единствено патриархално, както настояват някои представители на романтичния друидизъм от края на 18 в. та чак до днес.

Не може да се каже със сигурност дали в друидството е съществувал един общ символ, който да изразява същноста на цялото учение. Самото друидство придобивало различни черти при отделните келтски народи, и различините племена, които влизали в състава им. Следват някои от най-често срещаните келтски символи:

*Трискал – получава се от преплитането на две успоредно-извиващи се линии, които създават трираменна фигура без начало и край. Този символ е въплатен във всяка една от стотиците триади в келтската книжнина. Най-общо представлява единството на морето, земята и небето, които са основата на келтската космология.

*Спиралата – върху множество паметници от новокамената епоха са гравирани разнообразни спираловидни форми. Този символ предшества класическата келтска култура (800г. пр.Хр – 1в сл.Хр) и историците не са наясно какво значение древните хора са влагали в него. Предполагаме, че е изразявал взаимовръзката на противоположностите като живота и смъртта, деня и нощта, природните времеви цикли и.т.н. Когато застанете с лице на юг, слънцето видимо извършва спираловидно движение по часовниковата стрелка, изминавайки пътя от изток, където изгрява, до запад – точката на залеза. Звездите обаче, изминавайки пътя си около Полярната звезда, извършват спираловидно движение обратно на часовниковата стрелка. Възможно е гравираните върху пред-келтските паметници (като Ню Грейндж) спирали, да изразяват тези астрономически явления.

*Тройна спирала – спирала с три рамена, които се събират в средата на фигурата и създават посока на движение по-часовниковата стрелка. Също като трискала изразява троичния принцип на творението.

*Ауен – представлява два вертикални лъча, които са носочили своите върхове срещу върха на трети, вътрешен лъч. Най-рано този символ се появява в Бардас. Днес е широко използван от друидите. Често над трите лъча се добавят и три звезди, след което цялата фигура се обгражда с три кръга. Думата „ауейн” е уелска и означава „вдъхновение” или „течащ дух”.

*Кръгът – подобно на повечето индоевропейски слънчеви символи, кръгът е една проста геометрична форма, която всички добре познаваме. Този символ се проявава в много от мегалитните паметници, като „каменните кръгове” (истор. кромлехи) и кръглите могили. Кръгът е най-обичайната религиозно-геометрична форма по целия свят. Тя може да се открие навсякъде-в слънцето, луната, хоризонта, птичето гнездо, човешкото око и.т.н.

*Келтски кръст – представлява кръст, в който е вплетен кръг. Въпреки, че този символ е предхристиянски, в един етап от историята става основен за т.нар. Келтско християнство. Открива се върху много паметници, надгробни плочи, църковни орнаменти, граничини камъни и такива, които обозначават свещени места. Най-големите келтски кръстове са гравирани от ранни християнски свещеници върху единични изправени камъни (истор. менхири). Такива има на о-в Айона и Ейберлемно.

*Друидският Сигил (магически знак, печат) – представлява кръг, пресечен от две успоредни вертикални линии. В книгата на Стюард Пигот- „Друидите”, има снимка на британо-римска сграда (в Лейчестършир, Англия), вероятно храм. Основите на това разрушено здание имат формата на този символ. The Henge of Keltria, една от големите организации на друиди в САЩ, използва този символ като своя емблема.

*Богът с рога – изображение на мъжки бог с рога на главата, най-често еленови, но понякога и по-малки, от бик. В наше време е често използван символ на мъжкото божество. Еленовите рога наподобяват клони и така изразяват идеята за плодовитостта; Бичите рога говорят за сила и власт. В келтската култура показател за богатство и икономическа сила бил броят на рогатия добитък, които човек притежавал. Оттук и рогата като израз на сила.

*Лунен сърп – този символ бил въведен или преоткрит от романтичните друиди. Изразява божествения женски принцип на плодородието, като опозиция на мъжкия такъв-Богът с рога.

*Дървото – основен друидски символ, който олицетворява връзката между Земното и Небесното царство, по която тече водата на живота. В историите понякога ирландския бог Биле отговаря за осъществяването на този кръговрат. Дървото е мястото на срещата на Трите свята по вертикала-Земя, Море, Небе и Четирите посоки (Ветрове), по хоризонтала. Място на велика сила, вдъхновение и пътувания.

*Главата – според историците келтите вярвали, че главата била мястото на душата. Различни истории говорят за герои, които обезглавяват своите противници за да подсигурят тяхната смърт. Известни са няколко останки на келтски светилища, които имали ниши, съдържащи човешки глави. Можем да заключим, че историята няма ясно разбиране за мистичното значението на главата. Не се знае дали древната келтска космология включвала сложни системи от съответствия на числа, елементи, цветове и т.н., както е в съвремения окултизъм и в частност- романтичното друидство.

Сред немногото числа, които друидите използвали, като че ли тройката заемала най-значимото място. Почти всички неща били организирани в триади, а по-рядко – в четни числа или във взаимно противопоставящи се двойки. Например, три били богините, които първите смъртни срещнали в Ирландия, три били нивата на физическия свят, три са и рамената на трискала и спиралата. Някои допускат, че за келтите двойката и четворката не били дотам уравновесени числа, защото нямали нищо по средата, както е при тройката и петицата.
В келтският мистицизъм съществува най-малко един случай на символично-религиозен дуализъм. Той се проявява в съчетаването на основите Огън и Вода. Те са противоположните сили, които сътворяват трите свята и живота въобще. И огъня и водата притежават съзидателни и разрушителни свойства, затова е неправилно да се обобщава, че „огъня и водата олицетворяват доброто и злото, мъжкото и женското или други подобни противоположни двойки”. Може просто да се заключи, че тези два елемента са две различни страни на божествената сила.

Има множество неоспорими аргументи, които ни карат да мислим, че друидите използвали четворния символизъм. Например, историята за лечителският извор/кладенец, създаден от ирландсия бог Диянкехт. Изворът, който бил сътворен за да подкрепи другите боговете, сражаващи се с Фоморите, изисквал четири работника – самият Диянкехт и трите му деца. Логично е да се допусне, че те са заемали по една от четирите посоки, около извора/кладенеца, който се намирал се в средата.
Самата Ирландия била разделена на четири части, наричани провинции: Ълстър, на север; Ленстър, на изток; Мюнстер, на юг; Конахт, на запад. Имало и пета провинция, Мийт, която се намирала в средата на четирите други. Там се намирал халма на Тара, седалището на главните вождове (крале). Много от европейските светилища, като Cournaysur-Aronde в северна Франция (древен Гаул), са конструирани в зависимост от слънчевите и астрономическите измирвания и съобразно четирите посоки на света. Една част от тези постройки имали в средата си ритуални ями.
Изглежда, че ритуалния център, средата или промеждутачното пространство играели основна роля в старата друидска магия, независимо че се използвали и други символни идеи.

Следва продължение…

Тристан и Изолда

Легендата за Тристан и Изолда е една от най-въздействащите романтични истории на Средновековието. Преобладават доказателствата за келтския й произход. В нея се разкрива за трагичната история на двама влюбени, осъдени да споделят забранена, но вечна любов.

След падането на Рим, военачалниците на Англия били подчинени на силите на ирландския крал Дончад. Един от неговите хора-лорд Марк, търсил начин да обедини английските племена и да създаде една силна нация, която да управлява. Най-великият рицар в свита му бил Тристан, когото Марк  отгледал след ирланаско нападение, погубило родителите му. Под неговите грижи Тристан се превърнал в безстрашен войн, до момента, в който не паднал покосен от отрова в поредната битка. Като погребален ритуал тялото му било изпратено в морето върху сал. Така го намерила ирландската принцеса Изолда, която установила, че той е още жив и успяла да го спаси. Скоро между тях се зародила любовта, но Тристан трябвало да се върне обратно в Англия, притиснат от културните им различия. Известно време след тази случка Тристан участвал в турнир, организиран от краля, в който голямата награда била ръката на млада ирландска принцеса. Неговата задача била да го спечели и тя да стане жена на неговия покровител лорд Марк. И когато това се случило, той с ужас открил, че това е неговата възлюбена Изолда. Връзката им изглеждала обречена ,  двамата обаче не успели да подтиснат чувствата си и и тайната им любов излязла на яве. Въпреки това Изолда се оженила за Марк, но не могла да преодолее любовта си към Тристан. Любовната афера продължила и след сключването на брака. Когато накрая крал Марк научил за тях, той простил на Изолда, но на Тристан  забранил да се появява в Корнуол. Тристан отишъл в Бретан, където извършил много подвизи. Кралят на Великобритания с радост дал дъщеря си на Тристан. Не смеейки да откаже кралската благословия, той се оженил за нея, но не консумирал брака си заради любовта му към Изолда.

Един ден, тежко болен, Тристан изпратил негови хора да доведат Изолда с надеждата, че тя ще бъде в състояние да го излекува. Той направил уговорката, че ако тя се съгласи да дойде, платната на кораба й щели да бъдат бели, а ако откажела–ще са черни. Разбирайки че идват, Тристан питал съпругата си за цвета на корабните платна. Изгаряна от женска ревност тя го излъгала, че платната са черни. Той умрял от мъка по неговата Изолда, преди тя да успее да го достигне. Малко по-късно и самата Изолда умряла от мъка и разбито сърце.

Легендата за Тристан и Изолда и до ден днешен е възхвала на всеотдайната човешка любов, надживяла вековете…

Богинята Маха

В келтската митология Маха е комплексно божество-войн, владетел и богиня на суверинитета и плодородието, близко свързана със съдбата на самата страна-Ирландия.

Била божествена невеста, съпруга на човек на име Крунху. Тъй като била бърза бегачка, съпругът й постоянно се хвалел, че тя можела да надбяга кралските коне – най-бързите по тези земи. Той трябвало да докаже хвалбата си, и макар че Маха била на път да роди, я накарал да се състезава. Тя спечелила надбягването, но умряла, раждайки близнаци. В смъртния си час тя проклела мъжете от Ълстър-в момент на криза те да станат жертва на слабост, толкова жестока, колкото на жената при раждане, и тя да не ги напусне в продължение на пет дни и пет нощи.

Диармаид и Граине

Диармаид бил лейтенант във войската на Фин, застаряващият водач на Фиана. Владетелят бил сгоден за красивата Граине, но на тържеството преди сватбата тя видяла Диармаид и се влюбила в него. Момъкът бил дал обет за лоялност към Фин и отхвърлил предложенията Ѝ, но тя го засрамила, като поставила под съмнение мъжката му чест и лейтенантът склонил. Двамата избягали от кралския дворец в Тара. Разбрал владетелят за станалото и започнал да ги издирва. Фин ги преследвал в продължение на много години.

След седем дълги години старият водач привидно се бил примирил с връзката на двамата влюбени, но сърцето му жадувало за отмъщение. Той знаел за пророчеството, че Диармаид щял да срещне смъртта си, противопоставяйки се на едно точно определено същество-Глигана от Боан-Гулбан, затова поканил своя съперник да участва в лов на глигани. В действителност това зловещо създание било омагьосаният доведен брат на Диармаид. Съгласил се младият мъж да участва в лова и изненадващо победил звяра. Но по време на битката глиганът го бил пронизал с отровната си четина. Самият Фин притежавал силата да го спаси, като му донесе вода в шепите си, но се поколебал и Диармаид умрял.