Харпиите („похитителки”) в древногръцката митология са богини на вихъра и смъртта. Живеели на Строфадите (островите на завръщането) в Егейско море. Харпиите са деца на морския бог Тавмант и океанидата Електра и са сестри на Ирида. Броят им варира от две до пет. Имената им са-Ела (вихър), Елопа (буреносен вихър), Подарга (бързонога), Окипета (бързата), Келено (мрачната). Свързани са с мрака и разрушителната сила на вятъра. Първоначално били представени като красиви крилати жени. Харпиите са известни в митологията главно с наказанието на Финей. Той бил цар на Тракия и имал дарбата да предсказва. Зевс, ядосан, че Финей разкрил твърде много, го наказал, като го пратил на остров с храна, която той не можел да яде. Харпиите винаги идвали и крадяли храната от ръката му, точно преди той да засити глада си. Това продължило до идването на Язон и аргонавтите. Бореадите Калаид и Зет, които също можели да летят, успели да изгонят харпиите надалече, но не ги убили поради молба на богинята на дъгата Ирида, която обещала, че Финей няма да бъде безпокоен от харпиите отново. Благодарен за помощта им, Финей казал на аргонавтите как да минат през Симплегадите. В по-ранна версия на същия мит, харпиите не само вземали храната, но и я замърсявали и разнасяли из къщата на Финей ужасна воня.
В по-късните митове харпиите са представяни като зли и жестоки летящи старици с орлови нокти и ужасяващ дъх, които отвличали хората и ги изтезавали по пътя им към Тартар. 
През Средновековието харпията, често наричана „девата орел”, станала популярна фигура в хералдиката, особено в Източна Фризия, видяна е и сред гербовете на Райтбург, Лихтенщайн и Цирксените. В хералдиката фигурата на харпията означава „свиреп, когато е провокиран”, но може да бъде изтълкувана и като символ на порока и страстта.
Мистериозен свят 