Легенда за звездния сапфир

През много далечни времена, когато в Цейлон имало непроходими гори с цъфтящи акации, боабаби и вечнозелени кокосови палми, там живял юноша на име Джампал. Той бил толкова красив, че никоя жена не смеела да го погледне.
Като всички юноши и мъже от този край, Джампал ходел на лов в джунглата. Неговите съселяни носели лъкове и стрели, чиито върхове били намазани със змийска отрова. Джампал предпочитал да носи със себе си бумеранг.
Един ден, когато мусонът духал от океана и зверовете се скрили в гората Пидуруталагала, младият момък не се върнал в колибата си, а останал да спи на открито. Цяла нощ той не успял да заспи, защото над него, над самата му глава, светела една звездичка. Тя ту изчезвала зад светлите облаци, ту се показвала, като момиче, което в съня си отмята ефирните завеси около леглото си.
И Джампал се влюбил в звездичката. Той започнал всяка вечер да спи на открито, но всъщност не спял, а се взирал в любимата си. И когато сутрин звездите избледнявали и небето ставало светлосиньо, звездичката се спускала ниско над земята и кимало на юношата, мамила го все повече със своя сребрист блясък. Веднъж се спуснала толкова ниско, че едва не докоснала младежа по къдравата коса.
Джампал прошепнал:
– Послушай, звездичке, бъди моя пътеводна звезда.
Звездата нищо не отвърнала и се разтопила в опаловата мъгла…
Скоро огряло ясно слънце. В миг то изсушило горите от росата и Джампал се отправил със своя бумеранг на лов. Целият ден бродил, но не открил никакъв дивеч. Изморил се много. Вечерта стигнал до любимата си поляна и видял в тюркоазеното небе своята любима звездичка.
Изведнъж от храстите край поляната изскочил виторог черен козел с бяло петно на челото. Момчето метнало своя бумеранг, но козелът само наклонил глава и издал боен звук. В този момент от рогата му се разнесли вихренни ветрове. Вятърът подхванал бумеранга, вдигнал го във въздуха и го носел все по-нагоре и по-нагоре. Долитайки до самото небе, бумерангът със страшна сила отсякъл част от него, където била и звездичката. И когато куполът падал към земята, от него се пръскали блестящи капки. Накрая куполът рухнал върху една висока скала и се разлетял на дребни парчета. Едно парченце паднало в краката на Джампал. Юношата вдигнал камъчето. В него светела любимата му звездичка.
Затова, когато погледнете звезден сапфир, виждате блясъка на лъчите й.